| Linux е само ядро. Без обвивката и неизброимото множество от приложения то не е особено функционално от гледна точка на потребителя. Още през 1992 г., когато Linux е все още в ранна фаза на развитие и няма много приложен софтуер за него, се появяват първите колекции от предварително конфигурирано и компилирано Linux-ядро в комплект с компилирани програми. Така се раждат първите дистрибуции като SLS, наречена по-късно Slackware, на Патрик Волкердинг?, която първо се разпространява на дискети, а след това и на CD.
Днес съществуват десетки Linux-дистрибуции с различен обем и за различни нужди. Някои от тях се разработват напълно доброволно и се придържат стриктно към дефиницията за отворен код като Debian - най-голямата дистрибуция с над 9000 софтуерни пакета. Други се продават за малки или по-големи суми в зависимост от количеството включен в тях комерсиален софтуер. По-скъпа от софтуера често пъти се оказва документацията, без която ръцете са ни вързани. Можете да ползвате безплатно предназначените за домашния потребител или бизнеса дистрибутиви на компании като Red Hat?, Mandrake или SuSE, но ако искате да разчитате на поддръжка или да ползвате специални сървърни решения, ще се наложи да заплатите.
Съвременните дистрибуции се надпреварват в качеството на поддръжката, своевременното актуализиране на софтуера и лекотата на управление. Повечето от тях вече разполагат с удобни графични инструменти за инсталация и настройка, което ги прави достъпни за ползване и от начинаещите потребители.
Има ли идеална дистрибуция?
Силно препоръчвана за начинаещи или въобще за експериментатори, които искат да видят “на живо” истински работещ Linux, без да рискуват целостта на системата си, като оставят харддиска непокътнат, е дистрибуцията Knoppix?. Тя е уникална с няколко неща:
* побира се на един CD, а съдържа над 600 програми за всякакви нужди на една десктоп система, вкл. софтуер за мултимедия и офиспакета OpenOffice.org, а също и програмата Wine, с която можете да стартирате приложения за Windows;
* не се инсталира върху твърдия диск, зарежда се от CDROM и се разкомпресира в реално време;
* разпознава и конфигурира автоматично целия хардуер, не се налага да пипате нищо по конфигурацията;
* зарежда се направо в графичен режим, като използва красивия десктоп-мениджър на KDE3;
* може да се инсталира върху харддиска и да се превърне в класически Debian - една от дистрибуциите, известни със своята стабилност и професионални качества, но и с трудната си достъпност за начинаещите;
Всичко, казано дотук за дистрибуциите, трябва да се приема с известна доза условност и в никакъв случай не бива да му се придава абсолютизиращо значение. Важно е да знаем, че която и дистрибуция да изберем, в нейната основа работи едно и също ядро - Linux, един и същи команден ред - този на Unix, едни и същи са принципите за управление на многозадачните и многопотребителските възможности на системата, една и съща е йерархията на файловата система.
Всъщност, дистрибуциите са различни пътища за постигането на една цел. Няма лоша дистрибуция, има лошо стопанисване. Вярно е, някои дистрибуции страдат от хронични заболявания като лакомията за памет или нестабилност на част от софтуера и това е основният критерий, по който дадени потребители избират по-суровите варианти, които обаче често пъти се оказват по-надеждни. Предпочитания и любими дистрибуции има всеки Linux-потребител. В този случай, целта оправдава средствата. Почти всяка дистрибуция може да се използва за всичко, но настройването на Slackware за домашна употреба би отнело повече време и би изисквало повече познания, отколкото при Knoppix?.
*Материала е взаимстван от http://wiki.linux-bg.org
|
Начало
Download
